Послушай сърцето си!

Огледай се заспали човече
И кажи ми ти какво виждаш
Нищо казваш, нищо!
И абсолютно си прав, не остана нищо

Не остана нищо свято
За което да се бориш и живееш
Заразена с безразличие България
В дълбока летаргия заспала

Но погледни после и в сърцето си
Дали и то е вече празно
Или си успял все пак в него
Всичко свято и достойно да съхраниш

И кажи ми после ти, Българино
Ще послушаш ли сърцето си
Неговият зов за борба и спасение
защото сам виждаш, друго не остана